Николай Априлов е роден на 18 април 1954 г. в София.
През 1972 г. завършва 33 СОУ "Ернст Телман" в столицата, а през 1979 г. и ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов"” със специалност актьорско майсторство за драматичен театър.
Освен актьор той е автор и режисьор на множество събития, спектакли и концерти. Автор, режисьор и водещ е на телевизионното предаване от миналото за деца по БНТ "Като лъвовете".
Откривателят на таланти е дал старт на редица бъдещи тв, кино, театрални и музикални звезди, сред които Камен Воденичаров, Васил Василев – Зуека, Влади Въргала, Мариан Бачев, Криско, Георги Тошев, Йоана Захариева, фолкпевицата Мария и други.

– Господин Априлов, от какво трябваше да се откажете и с какво Ви се наложи да свикнете в името на успеха?

– Въпреки че съм имал своя шанс и възможност, но в името на работата, за която много ми се налагаше да пътувам, не можах да създам свое семейство. Работех в Сливенския театър, след завършването ми на Академията, а в София поддържах в Двореца на пионерите мой детски театър и на нощния влак София–Сливен знаех наизуст колко точно е разстоянието от една спирка до следващата.
Имам двама племенници, прекрасни пораснали момчета, занимаващи се с изкуство, работят в Милано, Италия в две различни телевизии и са с чудесно образование в областта. Между нас има силна връзка, когато имам възможност, им ходя на гости. Но аз самият, от бързане, за къде ли и съм бързал, не успях да свия семейно гнездо. Това не ме натъжава, знам, че всеки си има своя кръст, който Бог му е дал и трябва да си го носи.
От друга страна, много мои колеги създадоха свои семейства и какво?! Разделиха се, разведоха се, пръснаха се в различни посоки. Жалко, но така им е било писано, така е било писано и на мен.

– 16 лева и 80 стотинки е размерът на първия Ви хонорар, който получавате за участие в неделно детско утро, в квартално читалище. Какво Ви липсва от миналото време?

– Отношението към децата, които днес много от тях са оставени на самотек, не участват в спектакли, както аз съм правил всяка година на 1 юни и по Коледа в Зала 1 на НДК. Правихме Новогодишен музикален фестивал с много премиери, в чиято програма се родиха "Пчеличката Мая", "Патиланци"” на Александър Йосифов, мюзикълът "Сто и един далматинци" на Тончо Русев. Имаше специално отношение към децата, които бяха обгрижвани, а днес тази липса се усеща, пример за което е масовото общуване на метри разстояние през мобилни устройства...

– Съдбата Ви отрежда да работите с деца на сцената и на екрана. Водихте почти две десетилетия предаването "Като лъвовете", но знам, че сте влизали и в клетка на истинска лъвица, така ли е?

– Да, така е, беше през 1995 година, но лъвиците бяха две. Бях в зоологическата градина в Стара Загора, където директор беше слънчевата рускиня Олга Даскалова, която доведе в предаването ми едно малко лъвче, което децата обикнаха. Та, тогава трябваше да си правя картички за автографи и реших да се снимам в клетка на лъвица. Жената ми обясни, че животните не са агресивни, но ако ще вляза при тях, трябва да е без страх, защото разпознават притеснението и стават раздразнителни. Каза: "Ще те подушат, ще те заобиколят, но ти не се страхувай и фотографите ще направят чудесни снимки". Така и стана.

– Завършили сте ВИТИЗ, имате ли обаче магистратура в университета на живота?

– Аз имам още две висши образования от този университет, защото училището на живота е несравнимо. Иначе, когато бях в Академията, моята професорка беше Елка Михайлова, която беше зодия Овен, родена ден преди мен. Тя беше много талантлив режисьор и преподавател, първата съпруга на големия наш артист Стефан Гецов. Тя нямаше асистенти, работеше с нас сама от сутрин до вечер. Сега всички имат асистенти, защото някои от тях ходят из страната да поставят и играят пиеси, а асистентите им стоят в НАТФИЗ и запълват часовете им. При госпожа Михайлова нямаше такова нещо. Аз и моите състуденти Любен Чаталов, Йвайло Герасков, Добрина Гецова, Сава Пиперов и други я боготворяхме, защото тя ни показа живота в театъра, в истинската му светлина. Това, че разочарованията и тъжните моменти са повече от аплодисментите и радостта, разказваше ни за подмолните камъни, за завистта между колегите, за мръсните номера, за подлагането на крак, за бутането с лакът...

– Разкажете ни за други големи срещи, бяха ли за Вас вид обучение?

– Разбира се, но списъкът е голям и се страхувам да не пропусна някого. Имал съм шанса и привилегията да познавам велики български художествени личности – Любен Гройс, участвал съм в три негови постановки, моя духовен баща Тончо Русев, Александър Йосифов, диригента Михаил Ангелов, създателя на ансамбъл "Пирин" Кирил Стефанов, Руслан Райчев, Лиляна Кисьова, Гена Димитрова и много други, все хора, които ценяха моя труд и възможности.
Райчев беше "влюбен" в мен, казваше ми, че на младини е приличал на мен в много аспекти, канеше ме в Операта, където съм поставял три постановки, за да бъда водещ на новогодишни концерти.
Гена Димитрова пък участваше в мой концерт в НДК по повод на профсъюзен празник, които често се правеха и бяха уважавани и обичани. Тогава трябваше да гостува гвардейският представителен духов оркестър, който трябваше да изсвири химна на един баровец. Оркестърът не дойде, нещо в организацията се размина и аз се притесних. Гена каза: "Ники, спокойно", излезе на сцената и изпя акапелно химна на България.
Сега се радвам на приятелството ми със световното сопрано Соня Йончева, която познавам от дете, нейния брат Марин Йончев, също успешен тенор, започна в "Като лъвовете" на шест годинки и Сончето идваше с него да му дава кураж.
Много ме обичаше Христо Панов, един от големите директори на НДК, ще е грях да не го спомена. С господин Друмев сме имали прекрасни отношения, както и с Емил Чакъров. Докоснал съм се до тях, както и до артистите Иванка Димитрова, Славка Славова, Таня Масалитинова, Георги Георгиев – Гец, Георги Калоянчев, Георги Парцалев...
Днес на театър не ходя, ако ще отида, ще е по покана на мои ученици или приятели. Как да ходя, когато тези, които изброих, вече съм ги гледал, а това ми е достатъчно.
Първата ми консултация за ВИТИЗ, преди да кандидатствам и още преди казармата през 1972 година, ми я направи Апостол Карамитев. Той ми даваше уроци по актьорско майсторство. Гледал съм Стефан Гецов в "Котка върху горещ ламаринен покрив" на американския драматург Тенеси Уилямс, на сцената на Народен театър "Иван Вазов", в постановката на Енчо Халачев. Сега някои я представят и голи артисти се въргалят по сцената, което е извращение. Не може тази женска и мъжка плът да се развява като знаме. Старомоден човек съм и тези неща не мога да ги приема.

– Кое е най-важното за Вас, за да се чувствате добре?

– Да се прибера в къщата си в Банкя, да не съм имал произшествие през деня, през който да съм имал поне една житейска победа.

– Доверявате ли се на себе си?

– Малко, Овните бързо избухват и после прощават, такъв съм и аз.
Упорит съм, но без да съм нахален.
Мога да съзерцавам огъня в камината у дома с часове и това ме успокоява, както релаксиращо действа за някой съзерцаването в безкрая от брега на морето.
Нашето присъствие на този свят е невероятен шанс, за който трябва да сме благодарни, докато ни има, чак до последния ни дъх. Че сме живи и че сме тук, че съществуваме.
Не се оплаквам, достатъчно съм взел от този живот, радвам се и на моите ученици, които се развиват, те са като мои деца. Ще спомена диригента и художествен ръководител Константин Добройков, който дирижира големия концерт на Лили Иванова в края на 2024 година. Той пя като малък при мен две песни на "Бийтълс" и помни това и до днес.

– Кога затръшвате вратата след себе си?

– Лили Иванова е човек за пример, със своето трудолюбие и творческа дълголетност. Ние сме и приятели. Веднъж отивам у тях и много се смяхме. Бях гладен, а тя ми казва: "Имам мед и ябълки, друго нямам какво да ти предложа". Тя има много хубав израз: "Подмини с презрение. Не се обяснявай". В този ред на мисли ще цитирам и Блага Димитрова от книгата й "Пътуване към себе си", слова, които са и моят девиз: "Над облаците има светлина", ако искаш да видиш слънцето, събирай сили и минавай през облаците.

– Вашето пожелание към читателите на "Пенсионери"?

– Възрастта е привилегия, бъдете здрави и спокойни.
Ще използвам възможността да поканя читателите ви, моите събратя, на събитие. Направих вълнуващ спектакъл за живота и песните на незабравимия композитор и певец Емил Димитров, който се казва "Емил, само един живот не е достатъчен".
Той с успех се играе вече няколко години, дори моят юбилей "Две по 35" го празнувах на сцената именно с този спектакъл. Сега, на 21 януари 2025 година, ще изиграем поредното представление в "Сити Марк Арт Център".
Заповядайте!