Мария Ванкова е водеща и репортер в редакцията с най-голямо доверие в България от 2008 г. и отразява основно теми от сферата на здравеопазването и социалната политика за зрителите на bTV Новините.
Завършва журналистика в СУ "Св. Климент Охридски" и магистратура по "Икономика на човешките ресурси" в УНСС.
През 2021 г. прави поредна крачка в своята журналистическа кариера, като става водеща на късните емисии на bTV Новините.
Носителка е на редица награди за своята журналистическа работа, особено за материали, посветени на здравни и социални теми. Отличавана е от организации като Българската стопанска камара, КНСБ, Българския фармацевтичен съюз, Националната асоциация за приемна грижа и др.
През 2018 г. получава признание от своите колеги в нюзрума и става "Репортер на годината" на bTV Новините. Същата година тя е наградена и от Съюза на юристите в България за разследването си за управител на болница с фалшива диплома.
През 2021 г. поредицата й "COVID-19: Ваксините" печели отличието на b2b Media за медиен социален проект. В десет епизода тя предоставя точна и достоверна информация за вируса, превенцията и ваксините.
Носителка е и на приза "Даниела Сеизова - в името на живота" (категория "Телевизия").
През 2024 г. е удостоена с голямата награда "Валя Крушкина - журналистика за хората" за разследването си за цените на онколекарствата ("Лекарство на всяка цена - четири години по-късно"), което печели три награди само през изминалата година.

– Госпожо Ванкова, знам, че Вашата майка Ви насърчава да следвате медицина, а баща Ви - право. Вие обаче избирате журналистиката. Кой Ви вдъхнови да поемете в тази посока?

– В училище бях отличничка и имах повече от един предмет, който ми беше любим. Това беше чудесно, но усложни избора ми какво да уча в университета.
А и, както вие отбелязахте, съветите на родителите ми бяха за две различни специалности.
Истината е, че исках да избера нещо, което за мен е интересно, а не за някой друг. Имах приятелка, малко по-голяма от мен, която вече беше завършила тази специалност и работеше по нея. Помня, че тя беше сред моите вдъхновители. Също и колегите от регионалния вестник, за който започнах да пиша като ученичка, когато вече бях избрала какво да следвам в университета. Така че първата ми професионална среща с журналистиката беше вестникът.

– Коя е най-важната норма, която следвате в професията си?

– Да съм честна със зрителите. Предварително изслушвам различните гледни точки по казуса, по който работя, предварително прочитам в оригинал документите, запознавам се с фактите, с нормативната уредба. Проучвам. И чак тогава разказвам на зрителите. Така съм спокойна, че не съм им спестила нищо важно.
Отговорността, която носим, е голяма, всеки ден информираме хората по важните теми, а това не е никак лесна задача, особено през последните години, в които фалшивите новини и манипулациите вземат връх. Ние се борим и с тях. Работим като отбор в който отговорностите са ясно разпределени, и всеки от нас знае, че целта ни е обща – да подберем най-важните теми, да ги разкажем обективно и честно и да предпазим хората от дезинформация.

– Кое е по-уморително: да преживявате информацията или да я споделяте със зрителите?

– Аз съм човек с много висока степен на емпатия. Това, от една страна, ми помага в работата, но, от друга, има истории, които "не ме пускат" дълго време, след като съм разказала за тях.
Знаете, че аз основно отразявам теми в сферата на здравеопазването и социалната политика, а там са едни от най-тежките човешки истории, с които съм се сблъсквала. С годините се научих, че е много важно да мога да създавам "здравословна стена" между мен и всичко, с което се сблъсквам като журналист. Иначе човек рискува да изгуби мярата си за норма.

– Важна ли е медийната хигиена?

– Много е важна. Наша е отговорността да не попадат в медиите фалшиви новини, манипулации, дезинформация. А ако някъде все пак попаднат – да ги опровергаем. Ние трябва да се грижим медийната среда да е чиста. Важно е да не забравяме кой кой е и има ли друг интерес освен обществения да коментира дадена тема. И ако има друг интерес – аудиторията заслужава да знае това.

– Коя новина Ви е била най-трудна за съобщаване в последно време?

– Всички новини, свързани с някакво страдание, особено на деца, са тежки за подготовка в репортаж и за съобщаване в новинарска емисия. Случвало ми се е като водещ на късната емисия на bTV да се развълнувам много по време на репортаж, но бързо се стягам, защото трябва да представя следващия, а той може да е в другата емоционална крайност. В рамките на една новинарска емисия има истории за радост и тъга, за успехи и неуспехи, за любов и омраза, както е в живота.

– А коя е онази, която Ви накара лежерно да се усмихнете?

– Имам си една любима новина и всеки път се усмихвам, като се сетя за нея. Тя е за мечока Тони в зоологическата градина в София, който заспива зимен сън, а специални камери, инсталирани в помещението, следят поведението му през този период. Когато я подготвях, а след това и съобщих в края на късните новини, истински се умилих и леко завидях на мечока Тони.

– Награждавана сте многократно. Какво означават отличията за Вас и Вашия екип?

– Наградите са оценка за работата ми, която е важна. Но е по-важно с положения труд да съм решила даден проблем. Ако след това той бъде оценен с награда, чудесно.
Наградите, които съм получила, са за най-смислените, тежки и важни истории и проблеми, върху които съм работила в годините. С благодарност приемам всяка една. Стоят на специално място в дома ми и ми напомнят за пътя, който съм извървяла в професията.

– От кои три неща във Вашия живот категорично не бихте се отказали?

– От семейството ми. Имам огромен късмет да съм отраснала в много добра семейна среда, да съм възпитана от страхотни родители, които са ми опора. И това е "кодирало" в мен качества и сетивност за живота и света, от които не бих се отказала.
Не бих се отказала и от образованието си. Аз съм човек, който подхожда към обучението в училище и в университета с отговорност, респект и отдаденост. За мен образованието е сред факторите, които определят качеството ни на живот в бъдеще. Ако искаме да имаме добър стандарт и добро качество на живот, трябва да сме образовани. Винаги има изключения, но не ми се струва разумно да живеем с надеждата, че ще попаднем сред тях.
Другото важно са ми приятелите, броят им е скромен, но ценен. Част от тях съм срещнала в bTV и от колеги те се превърнаха в едни от най-добрите ми приятели. Вярвам, че е много важно с кого споделяме времето си, защото то не е толкова много, колкото ни се струва в по-младите ни години.

– Русалката Ариел от приказката на Ханс Кристиан Андерсен от 1837 г. продава гласа си на морската вещица в замяна за човешки крака. Вие, ако можехте да замените гласа си за нещо, какво бихте поискали в замяна?

– Много интересен въпрос. Ако си представим, че съм герой от приказка и трябва да разменя гласа си за нещо друго, бих избрала да го разменя за повече време с близките ми. Искам да имам повече, отколкото животът ми е отредил. Много повече.

– Как успявате да не се поддавате на безпокойство?

– Не винаги успявам. Стремежът ми всичко да се случва перфектно е "нож с две остриета".
От една страна, моята старателност, прецизност и контрол минимизират рисковете от грешки, но, от друга, грешките са полезни и ако се страхуваме да не ги допуснем, често живеем в ненужна тревога и стерилност. А животът е интересен, ако е пъстър. Като се върна назад във времето, историите, които най-много обичам от моя живот, са свързани с моменти, в които не съм се страхувала, че мога да сгреша.

– Кое е най-стойностното нещо в живота и в общуването между хората?

– Здравето ни е сред нещата с най-висока стойност. Готова съм да вляза в спор с всеки, който с лекота го рискува.
А в общуването държа на честността, добронамереността и деликатността. В моя най-близък кръг не допускам хора, които се държат арогантно, неуважително и прекрачват границите на другия.
Също смятам за важно да разбираме различията, а не да ги съдим. Светът не е населен с наши копия, напротив. Всеки от нас има своите неща, които харесва или не, от които се страхува или не.

– Вашето пожелание към хилядите читатели на "Пенсионери"?

– Пожелавам им здраве, повече време за внуците и добри новини.