Александър Костадинов е журналист с дългогодишен опит, работил в различни медии като водещ на новини, редактор, репортер и анализатор.
Един от международните съдии на България е по футбол, като в периода между 2010-2015 г. съдийства на 26 футболни срещи на FIFA и UEFA.
Той е още съдийски наблюдател в Първа професионална лига към БФС.
В продължение на седем години ръководи два световни, два европейски и три финала в Шампионската лига по мини футбол.
Завършва Английската гимназия, а след това се дипломира като бакалавър в СУ "Св. Климент Охридски", специалност социология.
Паралелно с първото си висше образование завършва и второ със специалност журналистика.
Дипломира се успешно и в университета в Лозана (Швейцария), специалност футболен мениджмънт.
Освен водещ на спортните новини по NOVA представя най-любопитното от света на спорта в предаването „На кафе“.

– Господин Костадинов, с какво Ви привлече спортът?

– Израснал съм в семейство на спортисти. Покойният ми баща беше футболист на професионално ниво и аз тръгнах по неговите стъпки, но не като футболист, а като съдия. Имах шанса да стана най-младия футболен рефер в България и да вляза в елита на българския футбол само на 20 години.
Паралелно с това съм се занимавал с журналистика в различни медии през годините, но специално със спортна журналистика започнах в NOVA.
Новините са един от най-важните елементи във всяка телевизия и това определено е моята страст. Но има и още нещо, което правя с огромна любов в NOVA, а именно спортната рубрика при Гала в "На кафе". Тук е моментът да кажа, че съм истински късметлия, че животът успя да ме срещне с такъв уникален професионалист. В моята поредица всеки зрител има възможност да чуе и види истории на спортисти, които са драматични и лични, а понякога и трагични, но винаги завладяващи.

– Къде се чувствате най-добре – пред камера или на терена като футболен съдия?

– Двете са много различни, изискващи и отговорни позиции. За мен е от изключително значение човек да се чувства удобно във всичко, което прави, а вярвам, че това се случва само когато е добре подготвен. Усещам, че теренът вече ми липсва, но се старая да компенсирам с работа, свързана с футбола. Ежедневно съм в телевизията. Това е някаква магия, орисия, усещам го като моето призвание. Не разбирам хората, които имат страх от камера. Казвам го на шега, разбира се, но на мен лично без камера ми е скучно.
NOVA ми даде огромна трибуна, но най-вече свобода да бъда себе си и да се чувствам комфортно на екран. Зад това, естествено, стоят още десетки професионалисти, които са неделима част от медията.

– Вашата работа Ви среща с популярни имена от света на спорта? Какво е усещането да разговаряте в първо лице с тези личности?

– Тъй като моята слабост е футболът, нормално е да насоча вниманието си към хората в тази сфера. Имах възможност да направя две силни интервюта за предаването „На фокус с Лора Крумова” с Борислав Михайлов и настоящия президент на БФС Георги Иванов.
Съвсем наскоро обаче ме трогна една много силна и въздействаща история на един от най-успешните български ММА бойци зад граница – Никола Дипчиков. Заедно с неговото семейство се получи наистина много поучителен и интересен разговор, който също беше излъчен в предаването "На фокус с Лора Крумова".
Валери Божинов, Емил Спасов, Ивет Лалова и много други пък са били гости в рубриката ми в "На кафе". Всеки един от тях е огромна личност и от всеки можеш да научиш много. Неслучайно са записали имената си със златни букви в българската спортна история.
Много са и хората, с които бих се срещнал. Ще се радвам много да направя интервю с велики футболисти като Лионел Меси, Кристиано Роналдо, Зинедин Зидан, но най-мечтаният ми събеседник е италианският футболен съдия Пиер Луиджи Колина.

– Вие сте родител. С какво из основи Ви промени бащинството?

– Определено мога да твърдя, че това е най-щастливото събитие в живота ми! Станах по-силен, по-отговорен, по-внимателен, но и много по-усмихнат, след като се роди синът ми Александър. Не мога да кажа, че съм се променил из основи, просто приоритетите ми вече са свързани с малкия. Но обичам да отделям време и за себе си, когато имам тази възможност, разбира се. Това успявам да направя предимно с тренировки във фитнеса и с хубава книга.
В моментите, когато сме си у дома и тримата, опитваме да си правим караоке концерти, тъй като малкият Александър обожава да пее. Определено никога не ни е скучно с него, защото му хрумват около сто идеи в минута, като се стреми да реализира всяка една от тях до момента, в който не поеме към леглото. За щастие, все още ляга да спи рано.

– Къде се крие равенството между свободното време и работата?

– За мен балансът се крие в разбирателството с човека до теб. А аз определено случих на такъв. Мая е жената, която ме кара да се чувствам истински силен мъж, който преследва мечтите си. Тя също е много натоварена, защото управлява семейния ни бизнес и е изцяло отдадена на него. Но с общи усилия и подкрепа всичко върви чудесно. Най-хубавото в отношенията ни е, че работим в различни сфери.

– Има ли качество, което не харесвате в себе си?

– Понякога се колебая, а в други случаи се паля прекалено бързо, но това продължава за много кратко време. Може би това, което не харесвам в себе си, е, че много бързам да свърша хиляди неща едновременно, бързам да постигна по-бързо мечтите си и целите, които преследвам.

– Обърнете поглед през рамо. Какво Ви липсва от миналото?

– Най-вече хората, защото повечето от тях вече са покойници, но помня съветите и най-вече грижата им към мен, която се опитвам да удвоя към своето дете. Родителите на моите родители бяха от онези хем строги, хем любящи хора, които слушаш не от страх, а от уважение и доверие.

– Кои аромати Ви връщат в детството?

– Лютеница, хляб с шарена сол, мекици и течен шоколад. В детството си прекарвах летата на село при баба ми и дядо ми. Времето там мога да определя с една дума – СВОБОДА! Там пораснахме сред природата с братовчед ми и приятелите ми. Чакахме с огромно нетърпение да дойде време за лятната ваканция, за да бъдем заедно през следващите три месеца. И това никога не ни омръзна, или поне докато не пораснахме. Сега, за съжаление, се виждаме по-рядко.

– Когато се погледнете в огледалото, какво виждате?

– За щастие, в огледалото все още виждам стъпил здраво на земята мъж с амбиции, гонещ своите цели. Малко поостарял, но времето не прощава на никого. Старая се да поддържам добра физическа форма и това прави деня ми много по-пълноценен и смислен.

– Какво Ви кара да се чувствате защитен?

– Човекът до мен. Но и опитът, който успях да натрупам през годините, е безценен.
Правя грешки като всички хора, разбира се, но смятам, че попадат в графата на допустимия риск. За съжаление, живеем във време, което определено не дава възможност да бъдем много сигурни. Затова хората трябва да подхождат осъзнато възможно най-често, когато срещнат предизвикателства, и винаги с мисъл за бъдещето!

– В кои моменти изпитвате боязливост?

– По принцип опитвам винаги да действам хладнокръвно при всяка трудност, с която се сблъскам, но и да влагам разум в тези ситуации. Спомням си, че се притеснявах, когато малкият беше бебе, но на терена например никога не съм изпитвал страх. Това ми даваше допълнително спокойствие и увереност да показвам качествата, които притежавам.

– Кога за последен път се извинихте на някого?

– Постоянно се извинявам на сина ми Александър. Така и той се научава да казва ИЗВИНЯВАЙ! Да прощаваш е божествено и се изисква много сила и мъдрост. Понякога се случват неща, които като по-млад не бих простил, но сега е по-различно. След като простя, се чувствам много по-спокоен.

– Представете си, че можете да промените на секундата няколко неща в себе си. Кои ще са те?

– Ако променя нещо, това ще промени други неща от живота ми, а аз го харесвам такъв, какъвто е в момента. Може би, ако трябва да избирам, ще намаля малко самокритиката, но това ще притъпи усета ми да бъда добър в нещата, които правя. А за всеки човек на тази земя Господ има план, който не можеш да променяш!

– Какво ще е Вашето пожелание и към себе си, и към читателите на "Пенсионери"?

– Когато си млад, не осъзнаваш, че най-важното нещо на този свят е да си здрав! Както ти, така и хората, които обичаш. Когато си здрав, имаш силата и разума да се впуснеш в преследване на мечтите си.
Пожелавам на всички ваши читатели да са здрави, да подхождат философски към проблемите си и да се усмихват. Защото 76 мускула от лицето се напрягат, когато сме ядосани, а само 14, когато се усмихваме.
Затова не товарете лицето си, а се усмихвайте поне по 30 пъти на ден, съветват лекарите.